не е било любов

..прочетох..нещо ..за много СЛОЖНИ..
..типично женски ..чувства..
..да ги назова..ГРАНИЧНИ..под натиск..
..от..незнайно КОЛКО..поЖЕЛАТЕЛИ..
..за по-неопитните..и по-разбираемо..
..КРЪСТОПЪТНИ..състояния..
..когато единият крак..вече е вдигнат..
..но въпросът е..наКЪДЕ..точно..
..и на ЧИЕ РАМО..може да се ОПРЕ..
..удивих се..смятах ..ЛЮБОВТА..
..за нещо ..съвсем ясно..и.. ПРОСТО..
..за мене..вниманието на целия СВЯТ..
..не може да ЗАМЕСТИ..
..вниманието на един ЧОВЕК..
..въпросът е..КОЙ.. е човекът..
..и вероятно СЪМ ПРАВ..защото..
..когато стане..много сложно..
..май..просто ..няма..ЧУВСТВА ..
..крака и рамене..БОЛ..

..добре..че не е било ЛЮБОВ..
..щеше..да боли..

банално

.. разглеждам се..и ТЪРСЯ място..което да НЕ е наХАПАНО..
..където и да се ДОкосна..си приПОМНЯм..толкова много допири..
..че ги усещам..почти като БОДЛИ..на таралеж..
..студът ме тласка..към ТЕБ..но..ТЕ ..ми пречат..

думите ми

.Думите ми..са СПОМЕН .. за умираща .. ЛЮБОВ ..
..УМИРАЩА..създава илюзията..че все още..е ЖИВА ..но не е..
..спомени са..но не от..отМИНАЛО..а от предСТОЯЩО..
..ДУМИ ..но родени..от БЕЗМЪЛВИЕ..и..неИЗРЕЧЕНИ..
..а ..ДАЛИ..беше..е..или ..ще е..ЛЮБОВ..не ПОМНЯ..

И от любовта ли боли..

БОЛИ..

..защото се ПРАКТИКУВА..по неОБИЧАЕН..
.. за човешката приРОДа начин..
..доКАЗВАТ го..и го поКАЗВАТ..
..странни особености..при съвременния конТАКТ..
..след милиони години..ТРАДИЦИОННА копулация..
..спонтанно.. ВНЕЗАПНО..необяснимо ЗАЩО..
..заетите с РЕПРОДУКТИВНА дейност..
..се обръщат един към друг..
..и НЯКАК си..като че ли..
..за пръв път..се ВИЖДАТ..
..и май им идва В ПОВЕЧЕ..
..да гледат едноВРЕМЕННО..
..КАКВО точно..КАК..и с КОГО..правят..
..РАЖДА се..цивилизацията май..
..не КУЛТУРАТА..особено любовната култура..
..нейното раждане предСТОИ..
..а може и да не го доЧАКАМЕ..
..защото цивилизацията не СБЛИЖАВА..
..а дистанцира..

демониада

..гостувах на една сватба в южна Франция..и хвърлих няколко стотачки на масата..при надДАВАНЕТО ..за жартиерата на булката..не знаех,че ТАКА предИЗВИКВАМ..един от местните ДЕМОНИ..но бързо го РАЗБРАХ..от стреснатите му съселяни..вечерта си заминах за Германия..и мислех,че ще ми се разМИНЕ..но..не би..ТОЙ заПРАТИ подире ми..първата си омайница..Одил..за три дни..тя покори приятелите ми..но не успя да МЕ впечатли..тогава се поЯВИ..Вероник..не знаех КАКВО иска..но когато надЗЪРНАХ..в очите и..видях подЗЕМНИЯ огън..и разбрах..искаше МЕН..демонично..настървено..и не би се спряла пред нищо..ПОБЯГНАХ ужасен..попътувах по Рейн..а тя дни наред ме преследва..но СЛЪНЦЕТО и осветлението..на кораба..и пречеха..трескаво нетърпелив..ДЕМОНЪТ я обгърна с още МРАК..вече не я виждах..но се заПАЗИХ известно време..като спях денем..а през нощта стоях на СВЕТЛО..но..ги подцених..с помощта..на древни ФОРМУЛИ..я вмъкнаха в СЪНЯ ми..изненадан..не успях да се съБУДЯ навреме..и тя ме СГРАБЧИ за пръв път..събори ме.. и бързо ми разКЪСА дрехите..допирът до тялото и..ме подлуди от ЖЕЛАНИЕ..и ужас..защото не откъсвах поглед..от очите и..тя СБЪРКА..миг ПРЕДИ да свърша..се изкикоти..аз се СЪБУДИХ..облян в пот..изкъпах се веднага..за да отМИЯ..спомена за КОШМАРА..уви..по тялото си открих..следи от НОКТИ..а най-страховитото бе..че затворя ли ОЧИ дори за малко..интуитивно УСЕЩАХ..болката от наказанието..което и налагат..за пропуска..ГОРЧИВО плачеше..почти като човек..контактът ни..болезнен..страстен..изгарящ..ни свърза ..не точно ФИЗИЧЕСКИ..така поЧУВСТВАХ..че ме чака да ЗАСПЯ..за да ме ДОВЪРШИ..навих няКОЛКО будилника..настроих ТАЙМЕРА на джи ес ема си..на една минута..ОЧАКВАХ..че за толкова кратко ВРЕМЕ..няма да успее..да се справи с мен..ПОДЦЕНИХ я..отново..още не знаех..КАКВО точно иска..от мен..РЕШИХ..че съм подготвен..отПУСНАХ се..и заспах..но не сънувах..преУМОРЕН..от преСЛЕДВАНЕТО..нямах сили за това..звънът ме стресна..и прекъсна ..тази неОЧАКВАНА пауза..в КОШМАРИТЕ..пак заспах..и ми се стори..че веднага зазвъня..спасителните звуци..постепенно ме изНЕРВИХА..увеличих времето си..за сън..веднъж..втори..трети път..и..внезапно..отново..заСЪНУВАХ..
..усетих Я веднага..беше ВЪРХУ мен..и продължихме отТАМ..където бяхме СПРЕЛИ..за мой късмет..ЖЕЛАНИЕТО не беше ВЕЧЕ същото..не че го нямаше..НАПРОТИВ..сега бе по-силно..и ДЕМОНИЧНО..но..не беше МОЕТО..усещах я не САМО с цялото си тяло..като наЯВЕ виждах ОГЪНЯ..който я изгаря..и усилието..да стиска УСТНИ..прокарах пръсти..по гърба и..усетих БЕЛЕЗИТЕ..от ударите на господаря и..не по кожата..а дълбоко в нея..хлипаше ВЪТРЕШНО..от унижение..но се стараеше..бих казал..от ДУША..ако я имаше..но всъщност..бе просто ТЕХНИЧНА.. и май ТОВА..не бе достатъчно..за да надделее ..и да ме ВЗЕМЕ..почти се сляхме..усещах тялото и..като МОЕ..дори БУКВАЛНО..всъщност..само аз..имах ТЯЛО..а тя бе..рожба на ДЕМОН..или моя рожба..а то МАЙ е.. едно и също..ВНЕЗАПНО разбрах..защо ме ИСКАТ..прочетох ГО в очите и..ИЗТРЪПНАХ от ужас..и се СЪБУДИХ..
..разходих се по горната палуба..на гордостта на Кьолн-Дюселдорфер..хотела-кораб..приютил ме..дни наред..и седнах на шезлонг..край Бинген се загледах..в Майка Германия..но.. погледът ми се върна..на парапета..отблясъци..като от нокти..по скоро УСЕТИХ..отколкото ВИДЯХ..тя бе пред мен..вече не ИСКАШЕ..или не МОЖЕШЕ..да се прикрива..не я виждах..не бе и нужно..някак си ЗНАЕХ..за всяко нейно движение..дори ДОКОСВАНЕТО с поглед..бе осезаемо..май ЗАСЕГА..не можеше да се МАТЕРИАЛИЗИРА ..слязох долу..безПЛЪТНА..все пак възДЪХНА..чух я..и ме поСЛЕДВА..на моя територия..
..аз ВСЪЩНОСТ съм..част от древен ДРАКОН..надзъртащ през очите ми..понякога..и свързващ миналото..с вариантите на БЪДЕЩЕТО..изборът наКЪДЕ..е НЕГОВ..малцина са наясно..с това..но от ТЪМНАТА страна..ВСЕКИ го знае..
..има пространства..в чиито СЕНКИ..висят като прилепи..на гроздове.. ДЕМОНИ..и само хората НЯМАТ очи за ТЯХ..дори домашните любимци..ги усещат..квичат..мяучат или лаят..срещу или подир минаващ ДЕМОН..почти всяка митология..е пълна с глупости на тази тема..за ДРАКОНИТЕ пък.. изобщо нищо не се знае..а те определят БЪДЕЩЕТО на хората..
..сега ще се отпусна в удобното легло..и ще почакам да се появи Вероник..рожба на демон..с него..и с нея..имаме сметки за уреждане..два пъти..правихме ДЕМОНИЧЕН секс..но без РЕЗУЛТАТ..желанието и..да зачене..дете от ДРАКОН..не се изпълни..поне засега..от Тъмната страна..мечтаят за поколение..с огнен ДЪХ..бяха съвсем близо..но пропуснаха..а сега..тя ще се пробва пак..
..опитват се..да я МАТЕРИАЛИЗИРАТ..удава им се..само донякъде..наВЛЯЗЛА в сънищата ми..не би се върнала..без МОЯ помощ..успявам да я заДЪРЖА..с мисъл и воля..ще бъде заСЕГА..неВИДИМА..но болезнено ОСЕЗАЕМА..затварям очи..и чакам..докосва ме..
..от любовта БОЛИ..особено когато физическото ТЯЛО..е без значение..контактът не е ТУК..но е СЕГА..а демоните..умеят да заБАВЯТ..времето..докато разТЕРЗАВАТ..дух..но имат само едно СРЕДСТВО..любенето..а то изИСКВА взаимност..ТОВА ги прави..много УЯЗВИМИ..в моя случай..
..прегръдката на Вероник..е нечовешки безПЛЪТНА..но изгаряща..припомняща..невъОБРАЗимо страстна..съТВОРЯВАЩА..възбуда..и желание..да възТЪРЖЕСТВУВАШ..и изПЪЛНИШ..но нежността е ..ТВЪРДЕ много..усещам..че заБАВЯ..времето..допираме се..прекалено плътно..и СИЛНО..опияняващо ..но е неЕСТЕСТВЕНО..отДАВАМ и се..за момент..почти напълно..тогава демоничният и ОГЪН..лумва..виждам го със затворени очи..в стихията си е..вибрира КАТО от любов..създадена е за ТОВА..но е проМИСЛЯНА..с човешки мерки..и древните..ЛЕТЯЩИ..май и идват в повече..раздира туй..което нося като ПЛЪТ..усещам го..но..вътрешният и огън..не ми възДЕЙСТВА днес..опитва..отНОВО..и отново..но ДРАКОНИТЕ..са отпреди да се наРОЯТ демони..и поназнайват повечко..ТОВА ги прави на практика безСМЪРТНИ..минават от тяло в тяло..което за ДЕМОНИТЕ ..е само МЕЧТА..не могат да наПУСНАТ живи..тялото..с което са се СЛЕЛИ..но доКАТО са в него.. могат да СЪЗДАВАТ поколение..затуй много от ТЯХ..остават завинаги безПЛЪТНИ..а ако се материализират..демонично СИЛНО..искат да се любят..така се утешават..че НЯКОЙ..ще носи нещичко от тях..почти ЧОВЕШКО е..но и НЕ е..
..а аз съм вълшебно огледало..и връщам БОЛКАТА..преУМНОЖЕНА..това е изненадата..която съм подГОТВИЛ..за младото ТЯЛО..терзаещо ме..с демоничната си СТРАСТ..
..Вероник постепенно се материализира..в ръцете ми..със сигурност и помагат..няКАК..и не мога да поПРЕЧА..все едно..колкото по-трудно..толкова по-удовлетворяващо..наВЯРНО ми подГОТВЯТ изненада..за да не се оВЛАДЕЯ..в най-важния..за ТЯХ..момент..
..рожбата на МРАКА..променя ритъма си..на ДВИЖЕНИЕ..и уплътнява ДОПИРА ни..вече я ВИЖДАМ ясно..изглежда крехка..но СИЛАТА и е чудовищна..не мога да поМРЪДНА..
..припомних си едно хайку..за ЛУНАТА..която се оглежда ..във ведро с вода..и нито то е разПЛИСКАНО..нито ТЯ ..е наЩЪРБЕНА..но в момента..не е ТАКА..дъщерята на МРАКА..е впила ПОГЛЕД..в лицето ми и е готова да реагира..на всяко ДВИЖЕНИЕ..оглежда се..като ЛУНА..но не е толкова далече..усмихвам се злоРАДО..и моля ДРАКОНА..да надЗЪРНЕ в нея..
..усетила възбудата ми..и мислейки..че е ЗАРАДИ нея..приБЯГВА до последния си КОЗ..съБУЖДА спомените ми..от ЛЮБЕНЕ..внезапно..ярко..ги ВЪЗПЛАМЕНЯВА ..в съзнанието ми..УСЕЩАМ..като наЯВЕ..градация от КУЛМИНАЦИИ..разтапящи екстази..заМАЙВА ме..чрез най-ИНТИМНИТЕ ми спомени..но..ДРАКОНЪТ поглежда ВЕЧЕ..през очите ми..и съзира..група ДЕМОНИ..поднасящи пред мен..ОМАЙНИТЕ картини..миг по-рано..щяха да успеят..но СРЕД гротескните им оЧЕРТАния..се овладявам..ОЧИТЕ ми стават ..очи на ДРАКОН..и като в огледало..ТЯ вижда себе си..каквато ДОРИ аз не мога..да си представя..че е..вцепенява се..ПЛИСВА я..собственият и огън..и се разТАПЯ..върху мен..хватката и се отПУСКА..поемам ДЪХ..и я ИЗПЕПЕЛЯВАМ..помощниците и..се разЛИТАТ..на всички страни..кой здрав..кой не..сега май демоничната ЛУНА..изЧЕЗНА заради облак..с формата на ДРАКОН..чиито очи..разплискаха и МЕН..все пак..любенето не е ХАЙКУ..от любовта боли..
..болката стана НЕтърпима..и се отправих далеч на север..демони от Галия..не са добре дошли във Фризия.. на територията на древните викинги..мога да се чувствам..ПОЧТИ като у дома..само конфитюрите в хот-дога ме стряскат поНЯКОГА..отминах страната на стоте хиляди езера..и се прехвърлих от влак на автобус..почти пристигах..когато затворих за МИГ очи..отворих ги и се изумих..до мен седеше..почти заспала..млада девойка..и се усмихваше..като в просъница..но и НЕ откъсваше поглед от мен..не бях усетил автобусът да е спирал..а тя определено не беше вътре..когато се качих..знаех какво Е..тя знаеше..че знам..ТАКА бяхме почти интимно близки..мислехме за едно и също..кой кого..
..слезе с мен..все още се усмихваше..спонтанно предложих да я изпратя..тя прие..интересно ми стана..КЪДЕ ще ме заведе..вътрешно изЛИКУВАХ..когато спря през едно стълбище..поиска да се сбогуваме..НЕ беше готова..да се изправи срещу мен..НО настоя рано сутринта..да закусим заедно..целунах я за лека нощ..бавно доближих УСТНИТЕ и..почти затвори очи..остана неподвижна..очакваща..допирът беше неЧОВЕШКИ горещ..вълнуващ..замрях.. тя не се движеше..контактът продължи може би минути..предВКУСИХ я..научих достатъчно..отДРЪПНАХ се..тя промълви само..точно в седем..махнах с ръка..и се отдалечих..отидох до хотела..и седнах в ресторанта..чийто персонал обичаше да се събира..за да наблюдава..КАК се храня..дори готвачите надзъртаха от шубера..разочаровах ги..днес имах ДРУГИ планове..на сутринта ми предстоеше среща с група.. готови на всичко същества..тази НОЩ вероятно..щяха да подменят първото попаднало им семейство..със себе си..и да ми устроят любезен ПРИЕМ за закуска..знаех,че така ЩЕ направят..и се подготвих..
..взех от рецепцията букет цветя..с горски треви..и точно в шест и петдесет и девет бях на стълбите пред блока..ТЯ ми отвори външната врата..по пижама..много и отиваше..апартаментът бе на първия етаж..защото е най-близо..покани ме с кимване..приСТЪПИХ вътре..чух почти човешки шум от кухнята.. бе подготвила родители..или напомнящ ги звуков фон..приДЪРПА ме в детската..леглото бе разхвърляно..и нямаше нито един стол..съвсем естествено..блъсна МЕ върху пухената завивка..беше още ТОПЛА..не се сетих..какво означава ТОВА..ПОЛУизлегнат ..посочих обувките си..със смях ги събу..и заХВЪРЛИ на пода..
..очите ми се затвориха и се унесох..бяха натопили завивките в ОМАЙНО биле..вече ликуваща..СГРЕШИ.. захвърли букета ми на пода..ЦВЕТЯТА или ТОВА,което носех с тяхната форма..се разпиля..СКЪРЦАНЕ на 800 годишен паркет ме събуди..ОТО..владетелят на ловния замък край града..беше в стаята..ТЯ го усети..но не го виждаше..подкрепян от ДРАКОНА..преди осем века бе участвал в създаването на Свещената римска империя..потомците му убедиха крал Густав да премести столицата на Швеция тук..в СТАДЕ..покорил половин Европа..той се чувстваше сигурен единствено край леговището на ЛЕТЯЩИТЕ..странно е,че точно ТУК..дръзнаха да се появят група средиземноморски ДЕМОНИ..с надеждата да СЪЗДАДАТ..поколение от ДРАКОН..изумени от ТОВА..в стаята един след друг се поЯВИХА..рицари от Фризланд,Померания и Мекленбург..спящи от векове..дори ОБИТАТЕЛЯТ на езерото изплува..и най-могъщият ГОРСКИ дух заЗВУЧА..повикан от тревичките в букета..замръзнал върху мен..ДЕМОНЪТ се заозърта..един след друг..МЕСТНИТЕ се поКАЗАХА..като в Страшен съд..Горянинът ВДИША омайното биле..ВЕДНАГА силите ми се ВЪРНАХА..и я заДЪРЖАХ..
..край града ПРИЯТЕЛИТЕ ми..бяха приготвили КЛАДА за нея..но ТРЯБВАШЕ да изгорим ВСИЧКИ ..дори безПЛЪТНИТЕ..не преЖИВЯВАТ..дъх от ДРАКОН..
..заПОЧНА вълнуващ ЛОВ на демони..

прераждане

..вековната традиция в Индия изисква след смъртта на всеки индус..
.. жрецът брахман да получи в дар крава..
..само така душата на покойника ще намери пътя към бога на смъртта..
..какво ли може за мен да играе ролята на жертвена крава..
..когато умира любовта..и в ръцете на кой жрец да я заведа..
..за да намери душата ми пътя към бога на забравата..
..индусите вярват в прераждането..вероятно и аз..
..затова търся преродената любов цял живот..
..какво ли е било в предишния си живот жертвеното животно..
..което смятам да даря..
..и как ще се отрази това дарение на следващото ми прераждане..
..този фатализъм осмисля и обезсмисля всяко действие или бездействие..
..и довежда любовта само когато няма желание и нежелание..
..когато искаш и не искаш..непонятно е за хората от този живот на този свят..
..но пътят за постигане е известен на малцина..
..а който търси любов..никога няма да я намери..
..тя е неочакван дар..в неочакван момент..
..винаги е незаслужена..и не е нужно да правиш нищо..
..всеки жест я плаши..всяка дума я отпъжда..
..всяка крачка те отдалечава от нея..всеки поглед докосва гърба и..

лабиринт

..заЛУТАХ се..веднъж..из една..неДЕЙСТВИТЕЛНОСТ..и се озовах..в ЛАБИРИНТ..
..познат на всеки..от митологията..и от ЖИВОТА..
..дълго се препъвах..из коридорите му..доКАТО.. лъч СВЕТЛИНА..от тавана на лабиринта..
..не ме привлече..към първия ми КРЪСТОПЪТ..
..много секси..естествено руса АРИАДНА..ми се усмихна..от ъгъла..
..бях обезумял..от САМОТА..и се оставих..да ме ОПЛЕТЕ..в косите си..
..през процепите на тавана..НОЩЕМ..гледахме звездите..
..разнежена..ЛЮБИМАТА ми..ме нарече АСТЕРИЙ..звезден..
..беше..романтично..но..май имах МИСИЯ..и реших..да продължа..по ПЪТЯ си..
..русокосата красавица..ми даде..своето КЪЛБО..с ПРЕЖДА..
..за да заПАЗЯ..връзката между НАС..и да мога..по нишката..да се ВЪРНА..няКОГА..
..поСЛЕДВАХ..съдбата си..и продължих..
..поразен..откривах..на ВСЕКИ ъгъл..нова АРИАДНА..
..приласкаваха ме..всяка..по СВОЕМУ..влюбваха се май..ДОРИ ме..обичаха..
..но кълбетата..които ми даряваха..на раздяла..бяха РАЗЛИЧНИ..
..аз следвах ПЪТЯ си..и размотавах НИШКИТЕ..които ме свързваха..с МИНАЛОТО..
..от една..черпех ТОПЛИНА..от друга..се успокоявах..а трета..тя поНЯКОГА..
..ме натъжаваше..когато усетех..отдалече ДРЪПВАНЕТО и..в отговор на моето..
..толкова ХУБАВ спомен..сътворихме с нея..че се умислих..
..заПОЧНАХ..да откривам ОТГОВОРИ..за които..все още нямах..подходящ ВЪПРОС..
..и..тъкмо смятах..да се ВЪРНА..
..срещнах ТЕЗЕЙ..
..извади меч..дарен му..от АРИАДНА..ехидно.. ми го каза..самият той..
..опипах си главата..и..о..богове..имах РОГА..
..огледах се..о щита на Тезей..
..тази огромна ГЛАВА..беше моята..а и рогата..
..май..аз бях..МИНОТАВЪРА..
..погледнах снопа НИШКИ..
..и проумях..те водеха..към ЖЕРТВИТЕ ми..
..изРЕВАХ..побягнах..и се заЛУТАХ..отново..в ЛАБИРИНТА..
..по ъглите му..АРИАДНИТЕ.. стояха..и се оглеждаха..
..а всяка държеше..по няКОЛКО..кълбета..

..заболя ме..не само от ЛЮБОВТА боли..


..за по ГЛУПОВАТИТЕ ..внасям яснота..миноският бик..си има име..
..елините го наричат..АСТЕРИЙ..звезден..

..ако бавно загряваш..проЧЕТИ..още веднъж..
..умните..вече потретиха..

..а..под сурдинка..мога да споделя..че май..най-милата ми АРИАДНА..
..бе вързала края на нишката..за крака на кревата си..докато..ръцете..и нозете и..
..са били заети..с друго..с друг..другояче..все тая..
..и..подръпването..от нейна страна..също..не съм доРАЗБРАЛ..отНАЧАЛО..
..е..все пак..май..и неин..КРАЙНИК..е опирал..в нишката..

БОЛИ ..ОТ ЛЮБОВ..

..а болката събуди един от драконите,живеещи в души от миналото..
..моята и още хиляди от бъдещето..той е извън времето..
..но долетя и те погледна през моите очи..дъхът му те уплаши..
..не всеки вдишва огън,без да се опари..
..разказах ти безброй легенди,в които юнакът побеждава дракони..
..усмихвах се и вечер се прибирах в пещерите,обитавани от тях..
..а ти веднъж ме хвана за ръка..и поиска да полетим,но не знаеше,че мога..
..въздъхнах и май остана белег на ръката ти,виж я..не знам дали още го имаш..
..не знам и какво точно искаш,но реших да те ИЗТРЪГНА от сърцето си..
..направих го и бликна кръв от зейналата рана..
..в миг долетяха черни птици и се впиха в нея..заръфаха ме и заболя..
..захвърлих сърцето си далеч,защото не искам да кълват и теб ..
..или да те отделя от него.. мога и без сърце..
..хилядолетия съм имал и съм нямал..погледнах те отново..
..нали оставям всеки ден парченца от сърце на прага ти..
..улични псета и котаци,слуги на дявола,ги завличат зад кофите за смет..
..не си прибрала нищо от мен в стаята си..
..виждам огризките,разпръснати наоколо..и котешко повръщано..
..не е за тях..сърце от дракон..изгаря ги отвътре..
..и уличните кучки плюят това,което гълтат злобно..
..не го задържат болните стомаси..и вият в мрака..ненаситни,незаситени..
..друга част от мен разплита паяжината около крилата ми..
..и ми посочва накъде е горе..за полет..
..защото вихрите там по-добре разпалват огъня..
..а аз не искам да сдържам дъха си ..или да те задуша..

НИШКИТЕ

..преди години четох мнооого интересна книга..НИШКИТЕ,които се прекъсват..
..ПРОзрях ..ПОмислих..и се оГЛЕДАХ ..внимателно..
..КАКВО и КАК ме свързва с околните..хора и НЕхора..
..като МЪЖ..най-вече с ЖЕНИ..в репродуктивна възраст..
..или в следСМЪРТНО състояние на забравили..
..или забравящи ОТЧАЯНО..за какво иде реч..
..ПОвярвай..и това се забравя..
..обтегнати..или отхлабени..броих ТЕЗИ нишки..
..и някои от ТЯХ..се скъсаха от допира при първото БРОЕНЕ..
..други..от вятъра,студа..и разстоянието..
..едни..от ВРЕМЕТО..което УЖ нямаше да ни променя..
..от влиянието на средата и възпитанието..
..АЗ междувременно .. бях прекъснал НЯКОИ..които неПРИЯТНО ме обВЪРЗВАХА..
..и не се изненадах,че ме РЕЖАТ реципрочно..
..все пак забелязах..че отстрани приличам на огромен сплит от ВРЪЗКИ..
..започнати..завършени..и ако не се ИЗВЪРТАМ..ловко..
..ще изпокъсам част от тях..прегъвах се..преГЛЪЩАХ..навеждах се..
..отСКАЧАХ..и съУМЯХ да запазя ПОВЕЧЕТО..
..а ДНЕС ги гледам пак..ПРОмислям..и ТЪРСЯ..само една..
..най-важната..от целия сноп..който, ВЕЧЕ знам..е БРЕМЕ..
..погледнах СКАЙПА ..цифрата ме ужаси..изтрих почти всички..и пак са много..
..а ТВОИТЕ..нима ги влачиш като МЕТЛА..не са ШЛЕЙФ..
..ако са атрибут от приказка..навярно не е на принцеса..
..та..внимавай с летенето..често не Е наГОРЕ..
..единственото ПРИКАЗНО изживяване Шарл Перо описва преди 400 години..
.. като СРЕЩА на нещастен вълк с Червена шапчица..
..но днес..ШАПЧИЦИТЕ са други..вечер излизат..на ЛОВ за вълци..
..и после се хвалят..в КОЛКО легла са ДЪВКАНИ..
..а вълците излиняха..и станаха като ПОМИЯРИТЕ между блоковете в столицата..
..тук там се мотаят и СКОПЕНИ..други си ДУШАТ един на друг задниците..
..пфу..май прекалих с натурализма..

ХАЙКУ

.преди време една СРОДНА душа ми прати японско ХАЙКУ за размисъл..
..благодаря ти,моя приятелко..красива,умна и добра..

Луната вече се показа,а от чадъра още капе...Шоха
Животът ни е капчица роса.Дори и да е капчица роса животът ни - все пак...Исса
Този свят е като вишна.Три дни само - и цвета го няма...Рьота
Навярно ти е тъжно да цъфтиш сама,планинска вишно...Бусон

..класика..прекрасни моменти от ШИНТОисткото възприемане на света..
..японците оДУХотворяват и оБОЖЕствяват природата..
..четирите творби за мен като настроение символизират СЕЗОНИТЕ..
..на живота..на любовта..просто са разбъркани ..
..и всеки може да ги подреди по своему..
..моето ОКИ ги държи в ръце..и се чуди отКЪДЕ да ги погледне..
..не и говорят НИЩО..не само езикът им е ЧУЖД..
..не знае УГОВОРКАТА за тяхното разчитане..
..спри времето и погледни в сърцето си.. ЛЮБОВ..
..ти вече имаш ТЕН ..от жаркия ми поглед..
..осмисли отново пътя си..дотук..къде си..и накъде си..занапред..
..УСЕТИ ли божествения вятър от планината Фуджи..
..та ти си вишнев ЦВЯТ..и имаш САМО една посока..
..ИЗБЕРИ в чии ръце да се отРОНИШ..тази ПРОЛЕТ..
..като капчица РОСА ще те пресуши ЖИВОТЪТ..
..а пък СЪЛЗИТЕ ..ще ти напомнят тази КАПЧИЦА..
..и неВЕДНЪЖ ще се опитваш да цъфтиш САМА..
..но ТРИ дни само..и цветът го няма..
..тъжно е наВЯРНО..но луната ВЕЧЕ се показа..
..а сега тя вече..не е под знака на СКОРПИОНА..моя знак..
..и където и да отидеш.. усмивката и е с теб..
..но..мене няма да ме има..
..а чадърът ОЩЕ капе..и те изДАВА..
..преживяното не може да се СКРИЕ..БОЛКАТА не се преглъща..
..ЛЪЖАТА ще напомни за себе си и в най-романтичния МИГ..
..плюя горчилката..само една ДУМА ме крепи..неизречената..ДУМАТА..
..поемам..с любов и болка..от любов..
..следвам.. пътя си..осеян с вишнев цвят..
..и ТЪРСЯ ..твоята усмивка..да те позная..и..

театър

.. в древна Елада .. и Рим .. са смятали художниците..и музикантите..
..за втора категория хора..и не са им позволявали..да заемат..публични длъжности..
..но..всички..без изключение..са обичали..театъра..
..една великолепна саксонка..запали и мен..
..заведе ме веднъж..на камерна сцена..в любимия на Брехт театър..
..оскъден декор..маса..стол и..ЛЕГЛО..приятен на вид мъж..изтегнат на него..
..идва му гостенка..млада..не..ДАМА..пийват..хапват..и.си лягат..
..той става..по някакъв повод..девойката си лежи..спокойна и отпусната..
..внезапно..леглото..отваря огромна УСТА..и я поглъща..цялата..
..чува се шумно..МЛЯСКАНЕ..после устата..изплюва обувките и..
..скоро се появява..младежът..и става ясно..че той е пленник..
..на древен ХИЩНИК..приел формата..на ЛЕГЛО..който го приютява..
..но..и го принуждава..да води..все нови..и нови ЖЕРТВИ..за да го храни..
..младежът си води дневник..в който..описва ИСТИНАТА..за това..
..нова сцена..прибира се..заедно с едно.. на вид..влюбено момиче..
..което сяда на стола.. и се зачита в дневника му..
.. той ..напразно се опитва ..на няколко пъти..да я подмами в леглото..
..момичето..отклонява поканите му..и споделя..че вярва на това..което чете..
..младежът нетърпеливо пита..няма ли..да се любят..
..а тя..предлага..да идат в нейния дом..там би им било..по-уютно..
..трета сцена..в дома на девойката..
..почти същата обстановка..но до леглото..има огромен ..ХЛАДИЛНИК..
..младежът..внимателно сяда на масата..и чака момичето..да се ОСВЕЖИ..в банята..
..докато тя си пее..под душа..той..страхливо НАДЗЪРТА..отдалече..под леглото и..
..не открива..огромния ТЪРБУХ..който съвсем ясно се вижда..под неговото легло..
..въздъхва облекчено..сяда пак на стола..и се настройва..за секс..
..момичето влиза..по хавлия..сяда на леглото..и суши косата си..
..внезапно му казва..ЖАДНА съм..би ли ми подал..една КОЛА..от хладилника..
..той става..отваря вратата..и..огромната УСТА..на хладилника..го ПОГЛЪЩА..
..чува се..шумно мляскане..а след минута..устата..ИЗПЛЮВА..обувките му..

..какво..следващото действие ли..МАЙ..всеки го изживява..по своему..