демониада

..гостувах на една сватба в южна Франция..и хвърлих няколко стотачки на масата..при надДАВАНЕТО ..за жартиерата на булката..не знаех,че ТАКА предИЗВИКВАМ..един от местните ДЕМОНИ..но бързо го РАЗБРАХ..от стреснатите му съселяни..вечерта си заминах за Германия..и мислех,че ще ми се разМИНЕ..но..не би..ТОЙ заПРАТИ подире ми..първата си омайница..Одил..за три дни..тя покори приятелите ми..но не успя да МЕ впечатли..тогава се поЯВИ..Вероник..не знаех КАКВО иска..но когато надЗЪРНАХ..в очите и..видях подЗЕМНИЯ огън..и разбрах..искаше МЕН..демонично..настървено..и не би се спряла пред нищо..ПОБЯГНАХ ужасен..попътувах по Рейн..а тя дни наред ме преследва..но СЛЪНЦЕТО и осветлението..на кораба..и пречеха..трескаво нетърпелив..ДЕМОНЪТ я обгърна с още МРАК..вече не я виждах..но се заПАЗИХ известно време..като спях денем..а през нощта стоях на СВЕТЛО..но..ги подцених..с помощта..на древни ФОРМУЛИ..я вмъкнаха в СЪНЯ ми..изненадан..не успях да се съБУДЯ навреме..и тя ме СГРАБЧИ за пръв път..събори ме.. и бързо ми разКЪСА дрехите..допирът до тялото и..ме подлуди от ЖЕЛАНИЕ..и ужас..защото не откъсвах поглед..от очите и..тя СБЪРКА..миг ПРЕДИ да свърша..се изкикоти..аз се СЪБУДИХ..облян в пот..изкъпах се веднага..за да отМИЯ..спомена за КОШМАРА..уви..по тялото си открих..следи от НОКТИ..а най-страховитото бе..че затворя ли ОЧИ дори за малко..интуитивно УСЕЩАХ..болката от наказанието..което и налагат..за пропуска..ГОРЧИВО плачеше..почти като човек..контактът ни..болезнен..страстен..изгарящ..ни свърза ..не точно ФИЗИЧЕСКИ..така поЧУВСТВАХ..че ме чака да ЗАСПЯ..за да ме ДОВЪРШИ..навих няКОЛКО будилника..настроих ТАЙМЕРА на джи ес ема си..на една минута..ОЧАКВАХ..че за толкова кратко ВРЕМЕ..няма да успее..да се справи с мен..ПОДЦЕНИХ я..отново..още не знаех..КАКВО точно иска..от мен..РЕШИХ..че съм подготвен..отПУСНАХ се..и заспах..но не сънувах..преУМОРЕН..от преСЛЕДВАНЕТО..нямах сили за това..звънът ме стресна..и прекъсна ..тази неОЧАКВАНА пауза..в КОШМАРИТЕ..пак заспах..и ми се стори..че веднага зазвъня..спасителните звуци..постепенно ме изНЕРВИХА..увеличих времето си..за сън..веднъж..втори..трети път..и..внезапно..отново..заСЪНУВАХ..
..усетих Я веднага..беше ВЪРХУ мен..и продължихме отТАМ..където бяхме СПРЕЛИ..за мой късмет..ЖЕЛАНИЕТО не беше ВЕЧЕ същото..не че го нямаше..НАПРОТИВ..сега бе по-силно..и ДЕМОНИЧНО..но..не беше МОЕТО..усещах я не САМО с цялото си тяло..като наЯВЕ виждах ОГЪНЯ..който я изгаря..и усилието..да стиска УСТНИ..прокарах пръсти..по гърба и..усетих БЕЛЕЗИТЕ..от ударите на господаря и..не по кожата..а дълбоко в нея..хлипаше ВЪТРЕШНО..от унижение..но се стараеше..бих казал..от ДУША..ако я имаше..но всъщност..бе просто ТЕХНИЧНА.. и май ТОВА..не бе достатъчно..за да надделее ..и да ме ВЗЕМЕ..почти се сляхме..усещах тялото и..като МОЕ..дори БУКВАЛНО..всъщност..само аз..имах ТЯЛО..а тя бе..рожба на ДЕМОН..или моя рожба..а то МАЙ е.. едно и също..ВНЕЗАПНО разбрах..защо ме ИСКАТ..прочетох ГО в очите и..ИЗТРЪПНАХ от ужас..и се СЪБУДИХ..
..разходих се по горната палуба..на гордостта на Кьолн-Дюселдорфер..хотела-кораб..приютил ме..дни наред..и седнах на шезлонг..край Бинген се загледах..в Майка Германия..но.. погледът ми се върна..на парапета..отблясъци..като от нокти..по скоро УСЕТИХ..отколкото ВИДЯХ..тя бе пред мен..вече не ИСКАШЕ..или не МОЖЕШЕ..да се прикрива..не я виждах..не бе и нужно..някак си ЗНАЕХ..за всяко нейно движение..дори ДОКОСВАНЕТО с поглед..бе осезаемо..май ЗАСЕГА..не можеше да се МАТЕРИАЛИЗИРА ..слязох долу..безПЛЪТНА..все пак възДЪХНА..чух я..и ме поСЛЕДВА..на моя територия..
..аз ВСЪЩНОСТ съм..част от древен ДРАКОН..надзъртащ през очите ми..понякога..и свързващ миналото..с вариантите на БЪДЕЩЕТО..изборът наКЪДЕ..е НЕГОВ..малцина са наясно..с това..но от ТЪМНАТА страна..ВСЕКИ го знае..
..има пространства..в чиито СЕНКИ..висят като прилепи..на гроздове.. ДЕМОНИ..и само хората НЯМАТ очи за ТЯХ..дори домашните любимци..ги усещат..квичат..мяучат или лаят..срещу или подир минаващ ДЕМОН..почти всяка митология..е пълна с глупости на тази тема..за ДРАКОНИТЕ пък.. изобщо нищо не се знае..а те определят БЪДЕЩЕТО на хората..
..сега ще се отпусна в удобното легло..и ще почакам да се появи Вероник..рожба на демон..с него..и с нея..имаме сметки за уреждане..два пъти..правихме ДЕМОНИЧЕН секс..но без РЕЗУЛТАТ..желанието и..да зачене..дете от ДРАКОН..не се изпълни..поне засега..от Тъмната страна..мечтаят за поколение..с огнен ДЪХ..бяха съвсем близо..но пропуснаха..а сега..тя ще се пробва пак..
..опитват се..да я МАТЕРИАЛИЗИРАТ..удава им се..само донякъде..наВЛЯЗЛА в сънищата ми..не би се върнала..без МОЯ помощ..успявам да я заДЪРЖА..с мисъл и воля..ще бъде заСЕГА..неВИДИМА..но болезнено ОСЕЗАЕМА..затварям очи..и чакам..докосва ме..
..от любовта БОЛИ..особено когато физическото ТЯЛО..е без значение..контактът не е ТУК..но е СЕГА..а демоните..умеят да заБАВЯТ..времето..докато разТЕРЗАВАТ..дух..но имат само едно СРЕДСТВО..любенето..а то изИСКВА взаимност..ТОВА ги прави..много УЯЗВИМИ..в моя случай..
..прегръдката на Вероник..е нечовешки безПЛЪТНА..но изгаряща..припомняща..невъОБРАЗимо страстна..съТВОРЯВАЩА..възбуда..и желание..да възТЪРЖЕСТВУВАШ..и изПЪЛНИШ..но нежността е ..ТВЪРДЕ много..усещам..че заБАВЯ..времето..допираме се..прекалено плътно..и СИЛНО..опияняващо ..но е неЕСТЕСТВЕНО..отДАВАМ и се..за момент..почти напълно..тогава демоничният и ОГЪН..лумва..виждам го със затворени очи..в стихията си е..вибрира КАТО от любов..създадена е за ТОВА..но е проМИСЛЯНА..с човешки мерки..и древните..ЛЕТЯЩИ..май и идват в повече..раздира туй..което нося като ПЛЪТ..усещам го..но..вътрешният и огън..не ми възДЕЙСТВА днес..опитва..отНОВО..и отново..но ДРАКОНИТЕ..са отпреди да се наРОЯТ демони..и поназнайват повечко..ТОВА ги прави на практика безСМЪРТНИ..минават от тяло в тяло..което за ДЕМОНИТЕ ..е само МЕЧТА..не могат да наПУСНАТ живи..тялото..с което са се СЛЕЛИ..но доКАТО са в него.. могат да СЪЗДАВАТ поколение..затуй много от ТЯХ..остават завинаги безПЛЪТНИ..а ако се материализират..демонично СИЛНО..искат да се любят..така се утешават..че НЯКОЙ..ще носи нещичко от тях..почти ЧОВЕШКО е..но и НЕ е..
..а аз съм вълшебно огледало..и връщам БОЛКАТА..преУМНОЖЕНА..това е изненадата..която съм подГОТВИЛ..за младото ТЯЛО..терзаещо ме..с демоничната си СТРАСТ..
..Вероник постепенно се материализира..в ръцете ми..със сигурност и помагат..няКАК..и не мога да поПРЕЧА..все едно..колкото по-трудно..толкова по-удовлетворяващо..наВЯРНО ми подГОТВЯТ изненада..за да не се оВЛАДЕЯ..в най-важния..за ТЯХ..момент..
..рожбата на МРАКА..променя ритъма си..на ДВИЖЕНИЕ..и уплътнява ДОПИРА ни..вече я ВИЖДАМ ясно..изглежда крехка..но СИЛАТА и е чудовищна..не мога да поМРЪДНА..
..припомних си едно хайку..за ЛУНАТА..която се оглежда ..във ведро с вода..и нито то е разПЛИСКАНО..нито ТЯ ..е наЩЪРБЕНА..но в момента..не е ТАКА..дъщерята на МРАКА..е впила ПОГЛЕД..в лицето ми и е готова да реагира..на всяко ДВИЖЕНИЕ..оглежда се..като ЛУНА..но не е толкова далече..усмихвам се злоРАДО..и моля ДРАКОНА..да надЗЪРНЕ в нея..
..усетила възбудата ми..и мислейки..че е ЗАРАДИ нея..приБЯГВА до последния си КОЗ..съБУЖДА спомените ми..от ЛЮБЕНЕ..внезапно..ярко..ги ВЪЗПЛАМЕНЯВА ..в съзнанието ми..УСЕЩАМ..като наЯВЕ..градация от КУЛМИНАЦИИ..разтапящи екстази..заМАЙВА ме..чрез най-ИНТИМНИТЕ ми спомени..но..ДРАКОНЪТ поглежда ВЕЧЕ..през очите ми..и съзира..група ДЕМОНИ..поднасящи пред мен..ОМАЙНИТЕ картини..миг по-рано..щяха да успеят..но СРЕД гротескните им оЧЕРТАния..се овладявам..ОЧИТЕ ми стават ..очи на ДРАКОН..и като в огледало..ТЯ вижда себе си..каквато ДОРИ аз не мога..да си представя..че е..вцепенява се..ПЛИСВА я..собственият и огън..и се разТАПЯ..върху мен..хватката и се отПУСКА..поемам ДЪХ..и я ИЗПЕПЕЛЯВАМ..помощниците и..се разЛИТАТ..на всички страни..кой здрав..кой не..сега май демоничната ЛУНА..изЧЕЗНА заради облак..с формата на ДРАКОН..чиито очи..разплискаха и МЕН..все пак..любенето не е ХАЙКУ..от любовта боли..
..болката стана НЕтърпима..и се отправих далеч на север..демони от Галия..не са добре дошли във Фризия.. на територията на древните викинги..мога да се чувствам..ПОЧТИ като у дома..само конфитюрите в хот-дога ме стряскат поНЯКОГА..отминах страната на стоте хиляди езера..и се прехвърлих от влак на автобус..почти пристигах..когато затворих за МИГ очи..отворих ги и се изумих..до мен седеше..почти заспала..млада девойка..и се усмихваше..като в просъница..но и НЕ откъсваше поглед от мен..не бях усетил автобусът да е спирал..а тя определено не беше вътре..когато се качих..знаех какво Е..тя знаеше..че знам..ТАКА бяхме почти интимно близки..мислехме за едно и също..кой кого..
..слезе с мен..все още се усмихваше..спонтанно предложих да я изпратя..тя прие..интересно ми стана..КЪДЕ ще ме заведе..вътрешно изЛИКУВАХ..когато спря през едно стълбище..поиска да се сбогуваме..НЕ беше готова..да се изправи срещу мен..НО настоя рано сутринта..да закусим заедно..целунах я за лека нощ..бавно доближих УСТНИТЕ и..почти затвори очи..остана неподвижна..очакваща..допирът беше неЧОВЕШКИ горещ..вълнуващ..замрях.. тя не се движеше..контактът продължи може би минути..предВКУСИХ я..научих достатъчно..отДРЪПНАХ се..тя промълви само..точно в седем..махнах с ръка..и се отдалечих..отидох до хотела..и седнах в ресторанта..чийто персонал обичаше да се събира..за да наблюдава..КАК се храня..дори готвачите надзъртаха от шубера..разочаровах ги..днес имах ДРУГИ планове..на сутринта ми предстоеше среща с група.. готови на всичко същества..тази НОЩ вероятно..щяха да подменят първото попаднало им семейство..със себе си..и да ми устроят любезен ПРИЕМ за закуска..знаех,че така ЩЕ направят..и се подготвих..
..взех от рецепцията букет цветя..с горски треви..и точно в шест и петдесет и девет бях на стълбите пред блока..ТЯ ми отвори външната врата..по пижама..много и отиваше..апартаментът бе на първия етаж..защото е най-близо..покани ме с кимване..приСТЪПИХ вътре..чух почти човешки шум от кухнята.. бе подготвила родители..или напомнящ ги звуков фон..приДЪРПА ме в детската..леглото бе разхвърляно..и нямаше нито един стол..съвсем естествено..блъсна МЕ върху пухената завивка..беше още ТОПЛА..не се сетих..какво означава ТОВА..ПОЛУизлегнат ..посочих обувките си..със смях ги събу..и заХВЪРЛИ на пода..
..очите ми се затвориха и се унесох..бяха натопили завивките в ОМАЙНО биле..вече ликуваща..СГРЕШИ.. захвърли букета ми на пода..ЦВЕТЯТА или ТОВА,което носех с тяхната форма..се разпиля..СКЪРЦАНЕ на 800 годишен паркет ме събуди..ОТО..владетелят на ловния замък край града..беше в стаята..ТЯ го усети..но не го виждаше..подкрепян от ДРАКОНА..преди осем века бе участвал в създаването на Свещената римска империя..потомците му убедиха крал Густав да премести столицата на Швеция тук..в СТАДЕ..покорил половин Европа..той се чувстваше сигурен единствено край леговището на ЛЕТЯЩИТЕ..странно е,че точно ТУК..дръзнаха да се появят група средиземноморски ДЕМОНИ..с надеждата да СЪЗДАДАТ..поколение от ДРАКОН..изумени от ТОВА..в стаята един след друг се поЯВИХА..рицари от Фризланд,Померания и Мекленбург..спящи от векове..дори ОБИТАТЕЛЯТ на езерото изплува..и най-могъщият ГОРСКИ дух заЗВУЧА..повикан от тревичките в букета..замръзнал върху мен..ДЕМОНЪТ се заозърта..един след друг..МЕСТНИТЕ се поКАЗАХА..като в Страшен съд..Горянинът ВДИША омайното биле..ВЕДНАГА силите ми се ВЪРНАХА..и я заДЪРЖАХ..
..край града ПРИЯТЕЛИТЕ ми..бяха приготвили КЛАДА за нея..но ТРЯБВАШЕ да изгорим ВСИЧКИ ..дори безПЛЪТНИТЕ..не преЖИВЯВАТ..дъх от ДРАКОН..
..заПОЧНА вълнуващ ЛОВ на демони..