Любов

Да си море , което понякога прелива от очите , жадуващи нейния пристан . Да милваш нозете и , когато се доближават и безразсъдно навлизат навътре в теб , като ги пазиш от подводните течения , които лудо се бият в гърдите ти . Да се предлагаш като разтворена мида , за да попадне в нея късче от нейната нежност , което да я изтерзае и изгради бисер - храм от болка , граден с надежда . Да вдигнеш поглед и да потърсиш нейното небе , което да поиска да застила тялото ти всяка вечер ... това е ЛЮБОВТА ...